неделя, 12 юли 2015 г.

Конфитюр от червено френско грозде


Толкова е красив и колоритен този плод, прилича на мънички кръгли рубинчета!! Като вкус не е нещо невероятно - киселичко и леко тръпчивичко, но приятно. Поради това, че съдържат съвсем малко захароза, те са още по-подходящи за диабетиците от ягодите, малините и къпините. Пресните плодове и преработените в сокове, сиропи, желета и конфитюри повишават апетита, освежават и подобряват дейността на храносмилателната система.



Тази година за първи път нашето храстче даде плод и трябваше
да го оползотворя :) , така че ето моя конфитюр.
Прави се като от всички останали плодове, така че не са необходими много обяснения, защото съм сигурна че няма домакиня, която да не е правила поне веднъж сладко или конфитюр :)
ПРОДУКТИ:
При мен количеството плод беше малко (една супена чиния с връх) (много странна мярка извадих :) )
500 г захар
1 к.ч. вода
1/2 ч.л. лимонена киселина
ПРИГОТВЯНЕ:
В съд поставих захарта и водата и загрях до разтопяването й.
На слаб огън сварих немного гъст сироп, в който изсипах предварително измитите зрънца.
Продължих да варя до готовност, след което прибавих лимонената киселина.
Напълних (докато е горещо) в предварително измити и подсушени бурканчета, затворих и обърнах с капачката на долу.



При варенето зрънцата почти се изгубват и крайният резултат прилича повече на желе, но има такъв  невероятен рубинен цвят.





Не сложих никаква есенция, исках да видя как ще е натурално и се оказа, че никакъв допълнителен аромат не е нужен.


Да ви е сладко!!

8 коментара:

  1. Май не съм опитвала от това червено богатство. :) Много противоречиви мнения чувам за него, но така, на конфитюр, мисля, че няма да има възражения. И как си го представих да се стича върху сладолед или чийзкейк... Руми, изглежда чудесно, наистина! :)
    Поздрави сърдечни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, като плод не е такъв, по който ще умираш, но на конфитюрче е супер, а като допълнение към сладоледа и чийзкейка (както казваш) е ще перфектно!!
      Прегръдка, хубава и спорна нова седмица, миличка!!

      Изтриване
  2. Обожавам този конфитюр! Мярката е странна от погледа на съвремието, и ме усмихна. Сетих се, как майка ми и досега мери в някакви чинии- например- една чиния свръх, почистени вишни.....Супена казваш! :) като се замисля аз колко вида имам...знам, че не е фатално, количеството на плодовете, ако чинийката е малка, сосчето ще е повече :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бети, и на мен много ми хареса, за разлика от пресния плод :) !
      Колкото до мярката видя ми се странна за точна рецепта (не, че и за като майка ти не съм я ползвала много пъти), но това беше първа реколта и толкова излезе :). Ти правилно казваш, че сосчето пък ще е повече, така че нищо фатално :)!
      Поздрави, миличка и хубава седмица!!

      Изтриване
  3. Чудесен конфитюр. Ние обаче правим мързеливия вариант без варене - желе :) само сок и захар. И като постои в бурканчето се сгъстява.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наси, много се радвам, че си надникнала в моето местенце!! Заинтригува ме с твоя вариант и до година със сигурност ще пробвам и него (нали е мързелив - за предпочитане е :) )
      Поздрави!!

      Изтриване
    2. Радвам се :) лесно е, затова го обичаме. 2:1 (захар към плод) Минаваш "гроздето" през сито, добавяш към сока захарта. Тук обаче доста бъркане се пада, докато се разтвори изцяло. Ама след това слагаш в стерелизирани буркани и в хладилника. Като постои малко се сгъстява и става на желе. Нито вариш нито стерелизираш - чиста работа.

      Изтриване
    3. Супер!! Догодина ще се пробва! Дано да има повечко плод храстчето (за втора ще ражда)!! Моя не го прецедих и има семчици, но не е болка за умиране :).
      Поздрави!!

      Изтриване