Румянтика в кухнята: предизвикателства

Показват се публикациите с етикет предизвикателства. Показване на всички публикации

петък, 11 март 2016 г.

Ефектни пармезанови купички

Ефектно и вкусно предложение, с което да изненадате гостите си!!

НЕОБХОДИМО НИ Е:
• настърган пармезан или сирене PecorinoRomano + малко гауда с кимион. Аз използвах 150 г PecorinoRomano + около 50 г гауда с кимион.
• 2 еднакви по форма и размер купички, които имате

• Кръгла стъклена тавичка, поднос, плоска чиния, подходящи за микровълнова печка. Аз използвах капака на една от иенските си тенджери, който идеално пасна на размера на купичките ми и размера на микровълновата.

Трябва, като обърнете купичката с отвора надолу върху хартията да остават поне 2 - 2,5 см извън ръба й.
• хартия за печене
ПРИГОТВЯНЕ:
• Изрежете кръг от хартията, с която ще покриете дъното на съда, в който ще сложите сиренето. Можете да използвате хартията няколкократно (аз направих 8 бр. с едно парче хартия).

• Настържете сирената и ги смесете добре. По желание към тях може да добавите и някакви подправки, но според мен сирената са достатъчно ароматни. От сирената измерете ½ чаша (използвах зеленото от мерителните съдчета) и изсипете в средата на хартията, след което разстелете по цялата повърхност до ръба. Задръжте обърната купичката над кръга със сирене и се уверете, че то се простира поне 2см. извън нейния ръб.
Това количество най-добре пасна на купичките ми. При вас може да е по вече или по-малко – зависи колко големи ще са купичките, които ще приготвите. Това налага да направите проба с първата и да видите дали е достатъчно сиренето – дали трябва да добавите или отнемете. С една дума първата купичка ще е опитен образец, както за количеството сирене, така и за времето което ще е необходимо да се изпече. :) Може лесно да се ориентирате, като използвате моето предложение като ориентир. След като адаптирате количеството на сирената и времето за печене спрямо вашата печка и купички, приготвянето им е много бързо (направих 8 бр. за около 30 минути).
• Преди да поставите така подготвеното сирене в микровълновата печка си подгответе купичките – обърнете едната с дъното на горе, а другата дръжте в близост, за да можете максимално бързо да оформите калъпчето, когато извадите горещото сирене от печката.

• Сега вече може да сложите съда с подготвеното сирене в микровълновата и да включите на максимална мощност, като наблюдавате. Трябва сиренето да се разтопи и да придобие златист цвят. При мен това трая около две минути и половина, като максималната мощност на печката ми е 900 вата.
• След като е изпечено извадете сиренето от печката и внимателно (много е горещо) обърнете листа върху обърнатата купичка ( старайте се да е центрован, но и да е малко на криво не е проблем, пак ще е красива), а с другата купичка захлупете и притиснете, за да се оформи калъпчето.

Изчакайте няколко секунди да стегне леко, махнете горната купичка и внимателно докато е топло отстранете хартията (не чакайте да изстине напълно, защото хартията ще залепне и няма да можете да я отстраните). Ако използвате само пармезан купичките ще станат по сухи и хрупкави, и по-бързо ще стягат. Аз използвах малко гауда и това спомогна по бавно да стяга сместа, след като е готова, може да се работи малко по-бавно и да е по мазничка, което помага по-лесно да се отстрани накрая хартията.

Вече имаме купичка от сирене. :)
Обяснението стана малко дългичко, но не трябва да се стресирате, правенето им е лесно и бързо.

Опитайте!! Резултатът ще достави удоволствие не само на вас!!

понеделник, 8 юни 2015 г.

Какво може да приготвим от зелени орехчета?

Зелените орехчета се използват както в сладкарството, така и с лечебна цел. Те са много полезни и вкусни.

От зелените орехчета се приготвят сладко, ликьори, лечебни отвари срещу акне, екземи, преумора

Отварата от зелената кора на орехчетата е полезна при гнойни обриви и екземи. Сокът от зелени орехчета се втрива в кожата на лицето и спомага за премахване на нежеланото окосмяване при жените.

Зелените орехчета се събират през май-юни и затова са идеални срещу пролетна умора. Когато са в млечна зрялост те са около 2,5 сантиметра в диаметър. Ядката е млечно бяла и е мека.

Зелените орехчета съдържат много полезни вещества като витамин С, витамините B1, B2, B3, B8, витамин Е и PP

Освен това зелените орехчета съдържат много ароматни съединения, белтъчини, йод, органични киселини, полиненаситени мастни киселини, флавоноиди, калций, кобалт, калий, магнезий, фосфор.

Сокът и отварата от кората на зелените орехчета са известни в народната медицина като средство срещу преумора и мускулна слабост.
Сега му е времето да се подготвят заготовките за сладкото и ликьорчето от тези плодчета. При мен това е свършено, а крайният резултат ще покажа "когато му дойде времето" :).
До скоро!!

събота, 2 ноември 2013 г.

Джинджифилови бонбони

Преди няколко дни пазарувах в един от големите супермаркети и видях, че има прекрасни пресни корени джинджифил. Тази подправка не е особено позната у нас и не се използва много, но в последно време много се говори за нея и във все повече рецепти (особено в азиатската кухня) я виждаме да участва, а този корен е много полезен. При вида му веднага изплува една много интересна рецепта от Тики за "Джинджифилови бонбони" и....... веднага реших - купувам и ще се правят. Това е предизвикателство! Никога до сега не бях яла такова нещо, но изненадата ми беше голяма като видях, че се харесаха. Наистина имат малко необичаен вкус (за нашите представи) и са парещо-сладко люти, но в никакъв случай неприятно.
Приготвянето им е много лесно, трябват ви само:
250 г пресен джинджифилов корен
250 г захар
250 мл вода
Обелваме корена и го нарязваме на парченца, като гледаме да са по възможност еднакви по големина (това е необходимо, за да се сварят едновременно). Слагаме ги в подходящ съд заливаме ги с вода и ги кипваме. След като завря водата аз ги оставих да се варят около минута, след което прецедих и изхвърлих течността. Тази процедура повторих общо 4 пъти (видя ми се много лют този корен и за това, а по рецептата е три пъти). В друг съд сложих захарта и водата 1:1 за захарния сироп и варих както е обяснено от Тики, след което прибавих парченцата джинджифил и оставих да се варят за около час. Извадих от сиропа, отцедих и оставих върху хартия да изсъхнат и понеже през това време бях ползвала фурната и тя беше топла (а не гореща) поставих тавата вътре и ги оставих да престоят до сутринта. След това ги овалях в захар и бяха напълно готови.

Наистина са хубави и малко лютички, но пък, както казва Таня, морят всички нежелани бацили на грипа. Опитайте!
Да ви е сладко!

петък, 2 август 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Знаете ли колко е приятно да намериш хора (макар и да не ги познаваш лично), които мислят като теб, вълнуват се от вкусна и красиво поднесена храна, споделят рецепти и тънкости, емоции от пътувания и преживявания и не на последно място са позитивни!!
Толкова е интересна тази нова игра, която много ми напомня ученическите години с лексиконите, които си разменяхме, и наистина съм щастлива, че все повече хора се включват в нея.
Сега е времето да благодаря на Светлето, която ме включи и ме предизвика с нейните въпросчета и с удоволствие й отговарям.

А нейните въпроси към мен са:

С каква цел създадохте своя блог?

Ако трябва да бъда честна не го създадох аз. Това беше инициатива на моите дъщери, които искаха да ме накарат да споделя любовта си към готвенето и сладкишите с повече хора. Това им желание в последствие за мен се превърна в голямо удоволствие и страст.

Какво ви вдъхновява най-често?

Светът е голям и вдъхновение дебне от всякъде - една усмивка, една покана за гостуване, една добра и окуражаваща дума, красива гледка или мил жест - всичко може да ме вдъхнови.

Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?

Какви ли да са тези думи?! Може би трябва друг да ги каже за мен, но аз мисля, че съм най-вече грижовна, отговорна и обичлива.

Сладко или солено?

Оооо, как да отговоря само с едното - разбира се, че и сладко и солено, нооо.... май понякога надделява сладичкото (то си ми и личи :))).

Имате ли провал в кухнята и какъв е той?

Разбира се, че съм имала, и който отговори отрицателно на такъв въпрос най-откровено ви лъже! Както във всяко творчество (а кулинарията е творчество) винаги има моменти, когато нещата не се случват така както си ги намислил, но пък така добиваш повече опит, амбиция (инат:)) да го направиш и да се получи, както си решил и това е хубавото на провалите.

Спомням си, веднъж още в началото на моите кулинарни изяви, правих едни еклери пет пъти (трябваше да ги приготвя за едно гостуване) докато установя, че в бързината допущам една и съща грешка.

Коя е любимата ви подправка?

Обичам много подправки и ги използвам, но ако трябва да ги степенувам най-много обичам девисил и черен пипер.

Кое е любимото ви българско ястие?

Нашата кухня е толкова богата и вкусна, че почти няма ястие, което да не харесвам, но мусака, сарми (лозови, зелеви) и пълнени чушки са ми най на сърце и много често ги приготвям, ооо да не забравя обичам и много супи :$.
Знаех, че ще пропусна да спомена и една много, много вкусна манджичка, която зная от моята баба, а това е кисело зеле със зрял боб. Много е простичка, но много ми харесва и честичко я приготвям зимата.

Какво може да ви изкара извън нерви?

Общо взето си владея нервите, но много ме дразни нахалството, безпардонността и прекалено голямото самочувствие на някои хора. Човек трябва да е умерен във всяко нещо.

Какво ви прави щастливи?

Най-голямото щастие за мен е когато децата са край мен и къщата ми е пълна. Прозаично е нали, но това е истината- да ги виждам, че са здрави и са щастливи.

За какво мечтаете?

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, но за каквото и да си мечтаеш то трябва да е нещо достижимо и да не се превръща в химера. За това си мечтая децата ми и ние да сме здрави, да имаме спокойни старини и да срещам по-вече усмихнати и позитивни хора (да се надяваме, че това няма да е химера).

Ами това са на кратичко моите отговори, сега е време и аз да задам своите :) въпросчета.

Ще започна с традиционно питане.

1. Кога, как и защо създадохте своя блог?

2. Какво приготвяте в кухнята с по-голямо желание сладкиши, манджички или тестени?

3. Какво от всичко което приготвяте най-много радва вашето семейство?

4. Обичате ли да експериментирате с вкусове, съставки и подправки в ястията или стриктно се придържате към рецептата?

5. Има ли неща което не ядете?

6. От какво може да се разсмеете до сълзи и давате ли воля на чувствата си?

7. Какво може да ви натъжи, та дори и разплаче?

8. Какво предпочитате: книга, филм или интернет?

9. Къде и как предпочитате да възстановите силите си след уморителен ден?

10. Ако трябва да останете на самотен остров какво бихте взели със себе си?